Умело лавирайки между местните структури на НКВД и Народния комисариат на просветата, на чийто подчинение едновременно е Колонията "Максим Горки", Макаренко успява да си създаде почти чисти, едва ли не лабораторни усповия за провеждането на социален експеримент, резултатите от който имат огромно значение за бъдещето на човечеството и което е не по-малко важно - успява да спаси от физическа и морална смърт стотици сираци и безпризорни деца, жертви на един далеч по-мащабен "експеримент" със съмнителна ценност за бъдещето на човечеството. На фона на суровата, будеща ужас действетелност, Макаренковския селскостопански "колхоз" се развива учудващо успешно, а приложно-изследователската дейност и производство, по-късно, са повече от успешни.

Информация или догатка за размисъл: и колонията на Макаренко и САЩ са започнали с един и същи материал - углавни престъпници. И двете са по същество лаборатории за социални експерименти. Към втория експеримент са добавени най-предприемчивите индивиди на Европа от онова време, а днес и най-големите умаве на човечеството. Разликата е в субекта на експеримента - в единия случай се примяркват хронически капещите носове, а в другия един начетен, извънредно умен, далновиден и без съмнение хитър славянин.

Петър Дънов, 1864 - 1944, известен като Учителят Дънов, световно известен с идете за едно от най-древните учения - "Бялото братство", живо и до днес и ползващо се с вниманието на все повече и повече последователи от цял свят.

Общото между тези двамата е, че в действителност идеите на Дънов намират реализация в практическата и научна работа на Макаренко. Вероятно ще е само въпрос на време да се установи, че единият очертава характеристиките на новия човек, осъзнал себе си като личност и работещ като свободен човек в новите обществени формирования, а втория спомага за израстването на тези нови личности, формиращи колектив с ясно формулирани цели, задачи и отговорности.

Как ли би коментирал Учителят, реалните резултати постигнати и осмислени от Макаренко?

Йосиф Джугашвили - Сталин е първият държавен ръководител заложил на колектива, колективистичните форми в живота на руския и другите народи от Руската империя и да организира качествено нови отношения - успял да постигне известни успехи - това е до голяма степен вярно за индустрията, военните усилия и армията. Създадените организационни форми за формиране на колективи, макар и в съвсем начален стадий, на някои места се оказват успешни. Несъгласните с това твърдение, вероятно пренебрегват резултатите от Втората световна война и превъщането на Съветския съюз във Велика многонационална държава.

Провалът на Лениновите колективни стопанства (колхози) обаче е пълен - на създадените форми им липсва субекта - новия човек, осъзнал се като свободна личност. Исторически сложилите се коликтивистични елементи от миналото се оказват съвсем недостатъчни за да послужат като база за по-нататъшно развитие, ако изобщо се е преследвала тази цел.

След смърта на Сталин, нищо или почти нищо не беше направено за укрепване устоите на това което някои наричат съветско общество, напротив именно там започна набиването на първите клинове. Националната самобитност и самосъзнание от които Сталин бе създал съветския патриотизъм, бяха употребени за обратното.

Новият Световен Колежански Тълковен Речник на Уебстър дава следните разяснения за колектив:

1.) формирано чрез събиране; събрани в едно цяло;
2.) от, като, или характеристика на една група; от или чрез всички или много от индивидите в една група действащи заедно (колективните усилия на студентите)
3.) предназначение или от всяко предприятие в което хората работят заедно, като група, специално в системата на колективизма (колективна ферма)

При всички случаи, общоприетото разбиране се схваща най-вече, като провеждане на работа в група.

В журналистическия жаргон се използват понятия, като "трудов колектив", "колективни усилия", "колективна отговорност", докато в правото, тази категория изобщо липсва или се избягва.